Един фанатик си имаше пещера, в която създаваше други фанатици. А майка му един ден му каза:
- Ако си имаше дом като хората, нищо нямаше да създадеш!

Самотен властник си имаше народ и си властваше над него от сутрин до вечер. Говореше му, пееше му, хранеше го, моделираше го, разбиваше го човек по човек, за да разбере от какво е направен, после пак го събираше в една маса, пъхаше го ту в хладилника, ту в печката, извеждаше го на улицата, играеше си с него на война, караше го да плаче или да се смее, да казва “мама”, да се напива, да се нааква или да работи нещо до пълно изтощаване на батериите. Дори и през нощта самотният властник не се разделяше с народа си, а лягаше да спи с него.
А когато всичко това омръзна на самотния властник и той захвърли някъде и забрави народа си, народът не се почувства свободен, а самотен.

Хамелеон мързелан много мразеше да се променя. Един такъв голям и черен като всичко окло нас, само като забележеше, че в някого нещо просветва – веднага го изяждаше.

       При едни условия за 70 години х се реализира 30%. При други условия за 70 години х се реализира 90%. Колко години повече живее х при другите условия?

Самотен властник, както си се разхождаше из парка и нанизваше на бастуна си падналите листа, забеляза, че между падналите листа е започнал да нанизва и паднали хора. Ама че проблем, каза си самотният властник, какво да правя сега с тези паднали листа?
С падналите хора самотният властник знаеше какво да направи – партия.

Това, което исках за всички, получих за себе си. Какво повече искате?

3 фанатички видяха мишка и изкрещяха. Чувайки, че се крещи, 90 000 фанатици също започнаха да крещят. А един вестник писа на другия ден, че участниците в митинга били повече от 200 000.

Затъвам в компромиси! Най-страшният ще бъде, ако изляза жив от тях!

Хамелеон добродушко си сивееше едва забележимо върху кората на дървото, когато към него се приближи една червена мравка, и той за наше най-голямо учудване, изцяло против природата си, стана червен. Но като разбрахме, че мравката носела пистолет, и ние станахе червени.

  8:00    Закуска
  8:30    Осигуряване на прехраната
  9:00    Осигуряване на прехраната
  9:30    Осигуряване на прехраната
 10:00    Осигуряване на прехраната
 10:30    Осигуряване на прехраната
 11:00    Осигуряване на прехраната
 11:30    Осигуряване на прехраната
 12:00    Обяд
 12:30    Осигуряване на прехраната
 13:00    Осигуряване на прехраната
 13:30    Осигуряване на прехраната
 14:00    Осигуряване на прехраната
 14:30    Осигуряване на прехраната
 15:00    Осигуряване на прехраната
 15:30    Осигуряване на прехраната
 16:00    Осигуряване на прехраната
 16:30    Осигуряване на прехраната
 17:00    Осигуряване на прехраната
 17:30    Осигуряване на прехраната
 18:00    Осигуряване на прехраната
 18:30    Вечеря
 19:00    Голяма нужда

Виолетов хамелеон радикал се хвана на бас с виолетов хамелеон консерватор, че ще стане жълт и оплеска всичко окло себе си в жълто.

823.  Не ми се пътува по света!
824.  Не ми се пътува по света!
825.  Не ми се пътува по света!
826.  Не ми се пътува по света!
827.  Не ми се пътува по света!
828.  Не ми се пътува по света!
829.  Не ми се пътува по света!
830.  Не ми се пътува по света!
831.  Не ми се пътува по света!
832.  Не ми се пътува по света!
833.  Не ми се пътува по света!
834.  Не ми се пътува по света!
835.  Не ми се пътува по света!
836.  Не ми се пътува по света!
837.  Не ми се пътува по света!
838.  Не ми се пътува по света!
839.  Не ми се пътува по света!
840.  Не ми се пътува по света!
841.  Не ми се пътува по света!
842.  Не ми се пътува по света!
843.  Не ми се пътува по света!
844.  Не ми се пътува по света!

100 фанатици, разделени на два отбора, играеха в пещерата на живот и смърт. По едно време в играта на фанатиците пожела да се включи и съдията. 100-те фанатици разделиха съдията на две и продължиха да играят на живот и смърт до пълната победа на фанатизма.

Самотен властник се ожени и се почувства щастлив.
Тъй като имаше на кого да заповяда кога да става и кога да ляга, какво да яде и какво да не яде, какво да облича и какво да не облича, какво да харесва и какво да не харесва, какво да обича и какво да не обича, какво да мисли и какво да не мисли.
Но още по щастлив се почувства самотният властник, когато му се роди дете.

Хамелеон сънливец се приспособи към мръснокафявото на околния свят, но пак го откриха и изядоха – сънуваше розови сънища.

1 000 000 фанатици се заклеха да страдат за тоя, дето духа. Верни на клетвата си, те се лишиха един друг от храна и облекло, от истина и свобода, от живот и здраве. Обаче тоя, дето духа им каза, че те изобщо не са страдали за него и всичко отиде на вятъра.

Самотен властник получи пистолет. И накара готвача да му сготви шкембе-чорба, жената – да му се хвърли на врата, политиката – да се завърти около него, учения – да открие колко е велик, художника – да му рисува портрет след портрет, свещеника – да го обяви за бог, комара – да му кацне на масата.
        Комарът обаче не му кацна на масата, самотният властник крещя, стреля, крещя, стреля, разбра, че няма власт над комара и се самоуби.

Хамелеон байрактар развяваше трицветно знаме: бяло, зелено, червено. Естествено както той, така и всички останали под знамето бяхме бели, зелени, червени. И тъкмо да тръгнем в атака, кога погледнахме, хамелеонът байрактар целият побелял.

Хамелеон оркестрант свереше в симфоничниа оркестър каквото свиреха всички – “Пета симфония” от Бетховен, а не свиреше примерно “Рапсодия в синьо” от Гершуин. Хамелеон с хамелеон!!!

33 000 фанатици бяха… О, те били от нашите! А ние не сме фанатици! Ние не сме фанатици! Ни-е не сме фа-на-ти-ци!…

След дълга суша Българското радио обяви бюлетина за нивото на река Дунав: Виена – покачване 6, Братислава – покачване 6, Белград – покачване 6, Ново село – без промяна.
- Абсурдно е да носиш повече вода с шепи, нивото тук може да се покачи само със сълзи – каза един българин на друг и пусна въдицата в мътната вода.

Милиони, живуркали в робство.
Стотици, загинали за тяхната свобода.
Наследниците – горди.
Знаят си историята.

Вали.
Протичат покривите, разкашват се книгите, загасва огънят.
Настъпва благоприятно време за едноклетъчните.
Те излизат от консервираното състояние, свалят защитните си облекла и започват своето безкрайно деление.
Светът се изпълва с едноклетъчни.
Не, има и риби, и хора, има и смях, и мисъл, и творчество, само дето всичко е изградено от едноклетъчни.
Едноклетъчните в мене ми говорят да не наричам това апокалипсис, а еволюция.

Днес е Денят на еднодневките.
“Никога не е имало вчера – никога няма да има утре!”
“Целта на съществуването – да се удържи денят!”
Часовниковите стрелки стават на кръст.
Целта е постигната – средствата оправдани.
Хората се раждат днес и умират днес.

Ние сме все културни хора.
И аз знам как да се държа в обществото.
Слушам.
Не задавам въпроси.
Ръкопляскам.
Изпълнявам.
И се страхувам да не кажете, че всичко това е ирония.

Отивахме някъде и по пътя си срещнахме човек, когото решихме да набием. По-точно бяхме убедени, че трябва да набием. Опитахме се да убедим и човека в същото, но той не прие нашите убеждения и ние го набихме. По-скоро го скъсахме от бой.
Човекът си отиде, отидоха си и нашите, но добре, че останах аз, за да има кого да бият тези, които идват.
Късмет!

Преди години видях кокиче. Идва пролет!

Лъха южнякът.
Бълбукат поточета.
Никнат цветове.
Бият камбани.
Блеят агънца.
Колят ги.

В света на джуджетата всичко е малко, но това не може да се разбере от джуджетата.
В света на великаните всичко е голямо, но това не може да се разбере от великаните.
В света на нормалните хора всичко е нормално, но това не може да се разбере от нормалните хора.

 Jump to 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 page