Иван Кулеков - "Шъ съ оправим"

 

Страница седма

 

 

Към началната страница
Към предишната страница
Към следващата страница

 

 


        Цар от Велико Търново имал ниско кръвно налягане и все му се спало. Абе докато се събудел, и пак заспивал.
- Ох-ох! –страдал народът. – Какво нещастие ни сполетя с този цар – ни може да осъди някого на смърт, ни война да обяви!

 

Човек от Карлово бил голям специалист по нелегално преминаване на границата и с риск за живота си внасял в страната и раздавал на гладуващите най-различни продукти от първа необходимост. Хубаво, обаче при едно земетресение всички гранични заграждения потънали в земята и с вноса на продукти от първа необходимост се заели търговците. Веднъж, както си пътували от село на село и от град на град със своите камиони, влакове, параходи и самолети, те намерили на един кръстопът човека от Карлово заспал. Как не те е срам да спиш, когато ние с риск за парите си внасяме в страната продукти от първа необходимост и ги продаваме на гладуващите, а? – подгонили те човека от Карлово. Човекът хукнал да минава нелегално границата, но такава вече не съществувала и той бил принуден да се нареди на опашка пред сергиите на търговците.

 

Заместник-министър от Своге чел много и станал министър. Но не се задържал дълго на министерския пост, защото продължил да чете.

 

Лидер от Сицилия влязъл в мафията на лоши лидери, които му дали думата за 2 минути на един техен митинг. На следващия митинг лидерът поискал 4 минути, на по-следващия – 8 минути, и така, увеличавайки дозата от митинг на митинг, лидерът достигнал до положението да не може да живее без митинг. Тогава лошите лидери му прекъснали изведнъж достъпа до микрофона и когато лидерът започнал да се гърчи от митингов глад, те му казали, че ще му свикат митинг, но при условие, че убие 2000 души. Така на следващия митинг се явили 2000 души по-малко, на по-следващия – 4000 души по-малко, и само Шерлок Холмс се досетил, че причината за този отлив не е в народа, а в лидерите му, но от страх пред лидерската мафия не посмял да каже това на д-р Уотсън.

 

Аз съм жесток човек.
Имам много врагове.
Нямам нужда от приятели.
С враговете оправдавам пред семейството си своя характер.

 

Офицер от град Н. Служел в Н-ското поделение. Разстоянието между град Н. и Н-ското поделение било по-голямо от други разстояния и тъй като офицерът нямал собствена кола или велосипед (не било тайна, че офицерът не бил нито американец, нито китаец), той изминавал въпросното разстояние със служебния си танк.
Най-труден бил животът на офицера през летните месеци юни, юли и август, защото той не виждал смисъла му, докато през зимните месеци декември, януари и февруари – о! – офицерът наблюдавал през военния си бинокъл как н-ските деца се накатервали едно през друго по непробиваемата броня на току-що паркирания танк и стопляли дупетата си.

 

Мирела от Мусачево доила овца, която с един заден ритник винаги разливала менчето с издоеното мляко, понеже овцата създавала млякото заради самото мляко, а не за да бъде предавано на “Млечна промишленост”.
(Всъщност Мирела изобщо не се интересувала от млякото на овцата, а от вълната й, която предавала на “Вълнена промишленост”.)

 

Шестият човек на България отишъл на екскурзия в Ню Йорк. Било обяд, когато той с широко отворени очи тръгнал по “Уол Стрийт”, завил надясно по “Бродуей”, направил снимка пред Световния търговски център и продължил отново по “Бродуей”, докато стигнал до “Канал Стрийт”. Едва там някъде той открил едно местенце, където може да се хапне нещо само за 99 цента и където за пръв път в Америка той се почувствал сред равни.

 

 

Една баба и един дядо живеели в село Хирево. Бабата и дядото имали много деца, но едно си нямали – 1 000 000 лева. Те всеки петък ходили в тото-пункта и се молили на тотализатора да спечелят 1 000 000 лева. Накрая тотализаторът чул молбата им. Веднъж, както си гледали телевизия, те видели как получават 1 000 000 лева от тотото и се наяли и напили.

 

Селянин от Ново село отивал на работа, когато до него долетяля лястовица от топлите страни и му казала, че е роб. След няколко дни селянинът се развел, защото жена му открила по тялото му перушина.

Снежка от Филиповци предсказвала  бъдещето на хората. Отначало сестра й Магда си мислила, че богатите имат по-добро бъдеще от бедните, докато не видяля как един богат си влиза в резиденцията, а един беден – в рая.

 

Затворници от Ново село били освободени и веднага тръгнали към Париж, но пътят им минавал през Зоологическата градина, където клетките толкова им харесали, че там останали.

 

Някакъв, дето не е от Марс, тръгнал за Париж. Вървял, вървял, вървял и стигнал до Марс.

 

 

Хората от България си ядели и пиели със своите надзиратели по три пъти на ден, но един ден надзирателите не се явили на вечеря и хората се уплашили. Така се вцепенили от страх, че вече ни можели да хапнат, ни да пийнат нещо. Хората от света чули, че хората от България ни ядат, ни пият и започнали да им изпращат всякакви храни, сокове и пари. Обаче новините от България и по “CNN”, и в “Le Mond” си останали същите. Тогава хората от света лично дошли в България и установили, че в България има и ядене, и пиене, и пари, но няма хора.

 Jump to 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 page