Иван Кулеков - "Шъ съ оправим"

 

Страница трета

 

 

Към началната страница
Към предишната страница
Към следващата страница

 

 

УПРАЖНЕНИЕ

   За да получите съвременно звучене на думите: благополучие, вяра, герой, доброволно, доверие, жив, законност, идеал, интелигенция, истина, култура, любов, мир, морал, несъгласие, нормално, омраза, откровеност, почивка, победа, принципи, приятелство, промяна, работа, сигурност, съчувствие, убеденост, успех, щастие и др., поставете ги в кавички.

***

  От т.А към т.В с променлива скорост се движи пътнически влак.
Поради неизвестни за пътниците причини влакът спира в точка А1.
В точка А1 се забранява слизането от влака.
Пътниците от втора класа предлагат на пътниците от първа класа да похапнат и попийнат.
Пътниците от първа класа предлагат на пътниците от втора класа да почетат.
Срещуположно движещ се, натоварен с рекламни материали, товарен влак преминава успоредно на пътническия влак и създава илюзията, че пътническия влак се движи.
Рязко се увеличават яденето, пиенето и четенето.
Влакът с рекламни материали отминава.
Видни учени изнасят пред пътниците лекции за относителността на движението и покоя.
Спускат се пердетата.
Забранява се вдигането на пердетата.
Около пътническия влак се поставят японски стереоуредби, които създават ефект на движещ се влак.
Няма какво повече да се яде, пие и чете.
Един ден и японските стереоуредби престават да създават нужния ефект.
Настъпва тягостна тишина.
Няколко недисциплинирани пътници скачат през прозорците на влака.
Залавят недисциплинираните пътници в момент, когато се опитват да побутнат влака напред.
Кога пътническият влак ще пристигне в т.В?
(А има ли въобще т.В ?)

 

***

 

 

 ***

   Сънувам, че живея в един тъп виц. Този път с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз строя ограда около къщичката си. Целта ми е да направя ограда по-висока от небостъргач, обаче не ми стига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее в дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми. Разказвам на американеца за американското изкуство: Джон Хеселиус, Томас Сали, Уйлям Черит Чейз, Джордж Билоуз, Бенет Нюман, Ад Рейнхарт, Джордж Сегал, Сеул Стайнбърг… Американецът ми благодари и иска да ми плати за урока. Аз не позволявам и дума да се отвори за пари. Давам на американеца да разбере, че си имам един познат сервитьор, който винаги може да ме уреди с малко долари. Срещу месечната си заплата мога да си купя трийсет долара, казвам му. Американецът ме пита колко години съм живял в Америка. Отговарям му, че никога не съм бил в Америка и едва ли някога ще отида, тъй като моята мечта е да отида на зимен курорт в България. Пристъпвайки на пръсти, към нас приближава шведът. Интересува се дали ще наруши свободата ни, ако привечер между 17.10 и 17.45 часа се разхожда из вица. В същото време от Стокхолм се интересуват какво е мнението на шведа относно подготвящия се закон за декоративните рибки – трябва ли да се забрани отглеждането им в аквариуми по-малки от 90х50х40 см, или не трябва. Казвам на шведа и американеца, че имам познат пазач на язовир и мога да ловя риба и когато риболовът е забранен. Старая се, от една страна, да им покажа, че не съм кой да е, а, от друга страна, изпълнявам инструкцията си да избягвам политически разговори. А за да им взема ума съвсем, им заявявам, че имам и познат месар и мога винаги да си купувам месо. Американецът и шведът или не разбират какво говоря, или се правят, че не резбират. Казвам им и-иий, вижте там какво хвърчи, те вдигат глави, аз им отправям по един ритник отзад и хилейки се, се прибирам зад оградата си. Започвам да се ядосвам на съня си. Защо американецът пее в дъжда, а аз, който знам за американското изкуство повече от него, го гледам уплашен изпод черната си мушама? Защо шведът, който не знае ни какво е робство, ни какво е терор, ни какво е насилие, цени свободата повече от мене? Защо аз имам образование, а онези хора – култура? Защо живея в такъв тъп виц? Защо моят сън изобщо не зависи от мене? Не, така повече не се издържа! Заспивам отново…

 

 ***

   Бях се загубил в гората, не виждах накъде да вървя и си мислех дали изобщо вякога ще изляза от нея, когато насреща ми излезе вълк. Сякаш господ го изпращаше. Обясних му положението и го помолих да ми посочи някакъв изход, на вълкът беше така премръзнал, зъбите му така тракаха от студ, че той просто не можеше да говори. Гушнах го под овчия си кожух, вълкът се постопли, поотпусна се и каза, че ще ми посочи изход.
   - Най-добре е да станеш вълк – рече той – и да останеш при нас в гората. Не, не бързай да ми възразяваш, първо ме изслушай, пък после решавай дали това е изход, или не. Няма нищо по-хубаво от това да си вълк, въпреки студа все повече хора разбират това. Напускат градовете и се връщат към природосъобразния начин на живот. Само за хубавия въздух ли мислиш, че идват? Не, приятелю. Въздухът е само предтекст, колкото да има с какво да се оправдаят пред обществото. Хората бягат от хората, идват при нас и стават вълци, за да се спасят. Ние не се ядем един друг, приятелю, не се делим на бедни и богати, на началници и подчинени, на добри и лоши, граници между нас няма. Всички вълци по света сме братя, не на думи, а на дело. Стани вълк, приятелю! Ако искаш живей сам, ако искаш живей в глутница! Можеш да ходиш с която си искаш – няма бракове, няма разводи, няма издръжки! Никой не ти определя кога ще се виждаш с децата си, няма съдилища, няма закони! Пред началници няма да се унижаваш, по рейсове няма да се блъскаш, вечер уморен пред телевизора няма да заспиваш. Никой няма да те учи какво да правиш, как да живееш, на кой бог да се кланяш. При нас божества и религии няма. Ще вървиш, накъдето ти видят очите, цялата земя ще е твоя, паспорт няма кой да ти иска. Само при нас ще разбереш какво е да си свободен, а вкусиш ли веднъж от свободата, приятелю, няма и да помислиш да ставаш човек… Е какво ще кажеш?… Мислиш…Да забравих всъщност основното, заради което хората стават вълци – за да не мислят, за да се спасят веднъж завинаги от кошмара на собствените си мислил

Е, какво,приятелю?
   Разбира се, всичко завърши много щастливо, доброто победи. Аз убих вълка, разпрах му корема, напълних го с камъни и го хвърлих в реката, където вълкът се отрови и удави. Излязох от гората, но все си мисля това ли беше най-доброто, което трябваше да направя.

 

 ***

В неделя излязохме с Бък на разходка сред природата. На Бък му расте човка и много обича да диша с хрилете си на някоя конскрукция, за да завърти радостно опашка. Капризно същество е Бък, рожба на случайна среща между носорог и чук, в момент когато догонвали и задминавали Америка. Наскоро при ревизия на супермаркет отчетоха баща му за грешка. Ако изобщо можеше да се разбере кой е баща му, тъй като супермаркета беше напълно разбит и ограбен. Бък много се разтревожи от тази история, започна дори да му расте коса, но слава богу, че нямаше майка. Денят беше по-радияционен от обикновено, към обяд падналият сутринта въздух се вдигна и от конструкцията се откри вълнуваща гледка към пустинята. Показах на Бък де е била България, а той изобщо не завъртя опашка. Забравих всъщност, че на върха на конструкцията се вееше знаме, на което пишеше всичко за България – кога е направена първата й копка, кога, от кого и на кого е била предадена, както и кога е била окончетелно разрушена. И то без използването на атомни бомби. Тук трябва да отбележа типичната за българите грандомания – на знамето им пишеше, че страната им е 100% превърната в пустиня, а зад една ограда, облепена с щастливи хора, все още можеше да се види как два гигангта – единият на цветната, другият - на черно-бялята металургия, се бореха с парче земя. Бък, за да начеше крастата си, отиде да поплува в басейна със сярна кисилина, където се запозна с някаква риба-чук, която завъртя опашката му. Въпреки историческите промени в тази страна Едиповият комплекс все още работеше. Под една построена сред островните пясъци сянка се опитах да кажа на Бък нещо смислено, в смисъл, че едно време, когато минавах оттук, хората строяха чешма, на Бък, дяволът се беше метнал на баща си и не търсеше никакъв смисъл. Изплезил колан през пустинята, към далечния мираж пълзеше българин. Гумирано същество с дълъг хобот се изправи пред българина и му обясни, че за българина е забранено да пълзи към миража, защото той, българинът, е радиационно опасен. Българинът подви опашка, а Бък го нарече мутант. Българинът отговори на Бък, че не той е виновен за, цитирам, “някои деформации през последните години” и се опита да разкаже всичко на Бък, но от това не се получи разказ, а някакъв мутант. С други думи, хубава разходка си направихме.

***

 

Jump to 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 page