Иван Кулеков - "Шъ съ оправим"

 

Страница десета

 

 

Назад
Към предишната страница

 

 


Божествена светлина, ангели, надуващи златни тръби, оди на радостта, химни на любовта, аполони и афродити, непорочни зачатия, свети семейства, победители на коне, ловци из Елисейските полета, рогове на изобилието, закуски на трева, обеди в дворци, вечери в замъци, празници на красотата, тържества на хармонията, манифестации на духа, рай.
Само късче олющена позлата загатва, че това е маска, под която е скрита истинската картина!

Реставраторе, защо и ти приемаш маската като икона? Страхуваш се да разрушиш една лъжлива картина, на която хората са се възхищавали от векове, или се страхуваш да видиш истината? Защо си избрал тогава тази професия?
Погледни, и маската вече сама се пропуква, достатъчно е веднъж да минеш с четката по нея и тя ще падне.
Защо взе четката, реставраторе? Истинската картина ли да реставрираш или фалшивата?
Прости ми за гръмките слова, но аз се задушавам под тази маска и крещя за своето спасение. Не мога да ти обещая, че ако ми върнеш въздуха и светлината, ще изпълня всички твои желания – картината, която ще се открие пред тебе, съвсем не е приказна. Аз съм само една истинска картина – нищо повече. Е, няма защо да те подвеждам – напластената върху мене боя няма да се махне с един замах на четката. Ако започнеш да ме реставрираш, това ще отнеме всичките ти сили, цялото ти време.
Като че ли поех глътка въздух?… Реставраторе, нима се реши?!… Извинявай, но заради мен ли го направи, заради себе си или “заради хората”? Всъщност това няма значение, благодаря ти!
Откъде започваш, от победителите на коне ли?… Сега се диша малко поо-свободно!… Благодаря ти, реставраторе!…
Няма ли да изчистиш и останалата маска?… Дотук ли ти стигнаха силите?… Или не ти харесва това, което видя под маската?… Миризливи конюшни, охранени кони, дръгливи коняри, мечове, изковани от плугове, кървави реки, самоубиващи се войници. Знам какво си мислиш: че не трябва да се показват на хората такива картини. И онези, които нанесоха маската върху мене, мислеха като тебе. И те наричаха себе си реставратори… О, ти не си решил да спираш дотук?!
Какво виждаш сега? Пазителите на страха, служителите на дявола, органите на храносмилането, силите на безсилието? А виждаш ли тези деца, тези влюбени? До тях са поетите, до тях са въстаналите срещу бастилиите. Ето: богове, неверници, инквизитори, герои, апостоли, роби, свободни хора, гении, завистници, скъперници, веселяци, щастливи майки, безлични същества, манифестации на пошлостта, следи на смъртта, празници на духа.
Убедена съм, че делото, което извърши ще влезе в историята на изкуството, а името ти ще остане завинаги до името на моя създател!
Реставраторе, какво правиш, защо топиш отново четката в разтворителя? Не!… Картината под мене… Тя е фалшива! Реставраторе!… Рест…

 

 


Г-н
Др. Кулеков,
на въпросите, които си задавате,
Ви отговаряме : тук е така!

 

 

 

 

       Ако живея
       според
       закона на
       природата -
       нарушавам
       закона на
       обществото!

Ако живея
според
закона на
обществото -
нарушавам
закона на
природата!

 

 

Наказанието е смърт!

 

 

 

 

Jump to 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 page