|
На 26 януари в селото се появи змей. Онемявам
от страх.
На 11 Февруари змеят заключи Слънцето. Ослепявам.
На 28 април змеят изяде сестра ми. Ще го убия.
Заклевам се!
На 6 май ми излезе пришка на ръката, с която държа
меча. Как се случи точно сега!
От 7 май змеят престана да яде хората. Само ги
осакатява.
На 20 Декември змеят пусна един слънчев лъч!
Прогледнах!
Че той не бил толкова страшен!
На 29 Август написах стихотворение за змея.
От 1 Януари започнах работа, която напълно осмисля
живота ми –
Пазя змея от лоши думи и хора.
Рисунка
Ставам богат. Ама супер богат. Като тези по телевизията… Връщам
почти всичките си заеми, взимам едно такси и право в някой бутик…
Не, взимам трамвая, после такси и право в някой бутик… Или в ЦУМ?…
А може направо на битака, защото там има всичко… И се изтупвам от
краката до главата… Абе шапка за какво ми е?… Купувам си нови обувки,
костюм, риза и вратовръзка… О, ама аз си имам нови обувки, от три
години не съм ги обувал!… Значи остават костюм, риза и вратовръзка.
Обаче американски!… С американски етикети… В краен случай български,
но с американски етикети… Или пък си купувам някакви страхотни американски
етикети и си ги зашивам на абитурентския костюм?!… После се завъртам
около “Шератън” за някое гадже… 18-годишно!… Или 25?… Може и 28,
но не по-възрастно от 59!… Чужденка!… Някоя богата американка… или
гъркиня… А защо не и полякиня?… Или пък циганка? Да, циганките са
огън!… Освен това винаги може да се намери нещо по-евтино около
гарата… Но по-напред - на ресторант!… Първо, второ, за десерт кисело
мляко!… Всъщност две чорби с повечко хляб ще свършат същата работа.
Знам една шкембеджийница, където хлябът е винаги стар, така че и
много хлябняма да купувам… И после – на трамвайчето и вкъщи!… Ох-ох!…
Ако тя няма карта – ще се разходим… А ако поиска да ми гледа на
кафе?… Абе няма какво да се излагам аз с тази циганка, ами по-добре
да си стоя вкъщи… Пускам си телевизора и си гледам живота…
Идва сънят. Затваря очите ми. Движи краката ми. Свива ме. Отпуска
ме. Ръкопляска с ръцете ми. Заклеймява с гласа ми. Работи с мене.
Някъде ме захвърля. Нещо трябва да работя. Нещо ми дават или вземат.
Решават, че съм болен. Правят ми операция. Решават да живея. Нещо
чакам. Някъде се завръщам. Някаква любов. Нещо отминава. Някого
ухапвам. Някакво дете. Някакво мое дете. Някъде се прехранвам. Някакви
приятели. Нещо говоря. Разкъсвам някякво месо. Някаква моя сватба.
Нещо умира. Някаква моя сестра. Някой къса нещо от мене. От някакъв
вестник разбирам, че нещо съм написал. За някого съм гласувал. Нещо
енергично съм подкрепил. Участвал съм активно в някаква борба. Загинал
съм славно. Искам да се събудя. Боря се със съня. Щипя се. Бия си
шамари. Обливам се със студена вода. Пробождам се с игла. Появява
се мама. Пее ми приспивни песни. Цялата спалня пее насън приспивни
песни. Не, аз ще победя този сън! Изпивам десет хапчета за събуждане.
Отрязвам си ухото. Излизам гол по снега. Запушвам си носа и устата.
Събуждам се. Протягам се. Ставам. Бягам по брега на морето. Ето
чувствам, усещам въздуха, водата, себе си. Започвам да забелязвам
дори различ
ни подробности. Например ангелът, който бяга до мене, е по бански.
ГОСПОДА,
Пиша ви това писмо от последното място в театъра.
Тук, на последните редове, не се чува много добре какво се говори
на сцетата, да нас достигат само някакви слухове, на ние на слухове
не вярваме, защото те никога не се оказват верни. Затова ние от
последните редове вярваме само на очите си. Гледаме какво става
и вярваме. А да минем по-напред не можем, разпоредителките следят
всеки да заема мястото, за което има билет. В най-добро настроение
се чувстваме като видим някой да пада от сцената. Радваме се,
радваме се, пък после вземаме да съчувстваме на падналия. Славянски
души сме, бързо изпадаме в катарзис, но и бързо ни минава. Много
пиеси, които сме гледали, са ни научили на това. Други казват,
че голямото изкуство не е да паднеш от сцената, а да се задържиш
колкото се може повече на нея, но ние от последните редове това
изкуство не го разбираме, то си е изкуство за елита.
Доколкото можах да схвана, в този театър някяква роля се дава и
на нас, зрителите – да си мислим, че участваме в играта.
Благодарим ви!
Не се подписвам под писмото си, за да не си помислите, че ви правя
комплименти с користна цел, в смисъл, че и аз искам да се изкача
на сцената. На сцената не се изкачва с користна цел, всички го правите
от чиста любов към публиката, нали?
Ако все пак моето писмо ви е направило някакво впечетление, не е
трудно да ме откриете.
Рисунка
Продължава работата на Национален обект No 1 на Омагьосаната страна
– Вавилонската кула. В момента всички усилия са насочени към едновременното
строителство и разрушаване на Вавилонската кула – цел, която изисква
всеотдайна, денонощна работа от цялото население. И наистина, на
обекта ръка за ръка и гуша за гуша са се хванали всички – от политиците
на върха на кулата до народа в основата й. За връх и основа, разбира
се, трябва да се говори съвсем условно, тъй като върхът и основата
на тази Вавилонска кула се сливат в едно. По-точно, те не съществуват.
А Вавилонска кула има. Ето, в това е магията.
Но по-голямата магия е, че строителството напредва за сметка на
разрушаването само когато робовладелците говорят на робите на чужд
език – гръцки, турски, руски, немски…, а когато всички запчнат да
говорят на един общ език, на родния си език, и изчезва разликата
между робовладелци и роби, настъпва пълна неразбория и разрушаването
напредва за сметка на строителството. Докато се постигне отново
онова магическо равновесие между строителство и разруха, на което
се крепи Вавилонската кула.
Да, Вавилонската кула в Омагьосаната
страна не
може да бъде построена, и това е тъжно, но тя не може да бъде и
разрушена, и това е смешно.
Рисунка
Jump to 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 page |
